Името на Старо село произлиза от това, че то е било най-древното в района. То е малко, но пък за сметка на това китно и с прекрасни природни гледки. Намира се в източната част на община Мездра. Населението му наброява 205 жители, като представено в проценти се подразделя така: до 20 години - 10%, до 50 години - 20%, над 50 години - 70%. Поминъкът е свързан главно със земеделие и строителство.
Районът, в който се намира селището, има следните географски характеристики: релефът е полупланински, климатът -континентален, а почвите са чернозем, глинести, варовити, кафяви, горски и др. Обработват се ниви - 3000 дка, лозя - 50 дка, пасища - 2000 дка.
На територията на с. Старо село има интересни архитектурни и културни паметници. Един от тях е регистрираната като археологически паметник крепост "Големият град". Тя се намира на около 1 км югоизточно от селото върху скална тераса. По трасето на вътрешната стена има останки от кръгла кула с диаметър до 10 м. Външната стена е на 10 м пред вътрешната. През 1994 г. крепостта е неколкократно проучвана, при което са открити разнообразни находки - керамика, оръдия на труда, предмети на бита, въоражение. Наблюденията и откритите находки определят изграждането на "Големия град" към ранновизантийската епоха, най-вероятно при Юстиниян Първи (527-565 г.). Находките разкриват историята на втория период от съществуването на крепостта. Той се свързва със старобългарската материална култура и развитието на българската държава.
Друга забележителност на територията на с. Старо село е пещерата "Пещ". В нея са открити едни от най-старите останки на материалната култура по нашите земи, датирани в края на палеолита.

Населеното място е съществувало още от тракийско време. Намирало се е непосредствено до река Искър, но впоследствие било изместено. Там е имало тържище и път, по който са преминавали много турци. Според историята, староселците се преселили, за да не влизат в конфликти с тях. Именно така било създадено и китното селце. То е разделено на две части – малкия и големия град. В началото къщите са били едва 20-ина. В годините броят на жителите и постройките нараствали бързо. Има запазени пещери там, където навремето е било тържището. Основният поминък на хората бил отглеждането на овце и лозарство.